www.ciela.net
Автор
Анотация
Юридическите способи и методи на всяко общество включват наказателното право, което осигурява най-голяма закрила срещу значителната опасност от престъпленията. Те са предвидили и провъзгласили престъпното поведение, което класифицират със съотвестващата му наказателна отговорност. Нейното практическо прилагане изисква задълбоченото разкриване на престъпните (криминални) подбуди и мотиви насочени към общественоопасната цел, което не би могло да се осъществи без ясно разграничаване на съставните квалификации.
Конструкцията на материалния закон не е съобразена с всички форми на вина - предумисъл, умисъл и непредпазливост, като тяхната квалификация не е оформена в една стройна методологическа класифицираност по степен на създаваната опасност от криминалното поведение. Съществени процесуални затруднения създава и недостатъчната диференциация на наказателната отговорност, което усложнява приложното поле при определяне на степента на наказанието по субективните му признаци. Определеното престъпно деяние (действие и бездействие) е с много стеснена формална практическа адекватност за определяне на престъплението.
От общата теория на правото е разработено понятието „деяние” като част от субективното поведение изразяващо се в един поведенчески акт, който не обхваща в цялост криминалното поведение преди да се осъществи обществената опасност и да се опредмети специалната цел на състава.
Именно на тези проблеми е посветена настоящата статия.
Ключови думи
наказателно право, вина, предумисъл, умисъл
Отвори в PDF