Автор
Анотация
Настоящата статия разглежда актуалната уредба на електронната идентификация в Р. България. Макар че България не е сред държавите изградили национална схема за електронна идентификация, проверката на самоличността на заявителя е регламентирана като част от процеса по предоставяне на електронни административни услуги. Въпреки че е налице обща уредба, тя не успява да регламентира правоотношенията, свързани с установяването и проверката на самоличността на лицата във виртуална среда, поради което административните органи предпочитат изграждането на самостоятелни схеми. Неефективността на използваните самостоятелни схеми е един от аргументите в подкрепа на тезата за необходимостта от създаване на национална схема за електронна идентификация, каквато се предлага със Законопроект за електронната идентификация.