www.ciela.net
Автор
Иван Георгиев, Цветелина Кържева-Тенева
Анотация
Полът, наред с името, датата на раждане и гражданството, представлява основен елемент от гражданската регистрация на лицата – чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
Промяната на пола и последиците от това са едни от малкото въпроси, които касаят лични права на индивида, и които все още не са намерили разрешение на плоскостта на международното право. Въпреки това, налице са документи, които отразяват решителността на държавите за хармонизирането на вътрешните законодателства и практики в областта на смяната на пола – например Резолюцията на Европейския парламент на 12.09.1989 г., както и Препоръка № 1117 (1989 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Въпросът със самоопределянето на лицата, като такива от единия или другия пол, датира от самото съществуване на човечеството, но поради липса на достатъчно знания и разбиране, както и поради интимния характер на този проблем, не му е давана гласност. С развитието на науката и узряването на обществото, половото самоопределяне се превърна в част от ежедневието на хората. В момента промяна на пола се осъществява по строго медицински или в известна степен лични съображения. Така например, при много лица се наблюдава вродено заболяване – транссексуалност, което представлява разстройство на половия идентитет. Характерно за това заболяване е, че лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Транссексуалността се преодолява чрез медицински интервенции и хормонална терапия, което води до ясното изразяване на индивида, като такъв, принадлежащ към един от двата пола. Тази физическа промяна на пола следва да намери своето отражение и в промяна на т.нар. „граждански пол“.
Именно върху особеностите на съдебното производство за смяна на пола се спират авторите на тази статия.
Отвори в PDF