Автор
Анотация
Цената на искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК поставя редица практически проблеми във връзка със законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В настоящата статия авторът разглежда следните въпроси, представляващи трудност и срещащи противоречиви разрешения в съдебната практика: 1. При подаване на касационна жалба, към кой момент следва да се преценява цената на иска, респективно има ли основания за прилагането на чл. 55, ал. 1, б. „б” от ГПК (отм.), ако производството е образувано при неговото действие, а касационното обжалване е по реда на новия ГПК; 2. Какво е съотношението между понятието „цена на иска” по смисъла на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.), предвидена в глава осма, посветена на разноските и „цената на иска”, визирана в разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от действащия ГПК; 3. Следва ли за допустимост до касационно обжалване да се приема мащабът на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.) с оглед оценяемостта на иска по новата уредба, съобразно правилото на чл. 70, ал. 1. изр. второ.
Ключови думи
Цена на иска, искове за собственост, вещни права, недвижими имоти, касационно обжалване, допустимост, касационна жалба, ГПК, Граждански процесуален кодекс, съдебна практика.