www.ciela.net
Автор
Анотация
Неустойката винаги е била предпочитано средство за обезпечаване на изпълнението на двустранен договор. През последните години тя стана неизменен спътник в облигационните отношения между страните и навлезе особено трайно в търговския оборот. Освен удобство обаче, неустойката показва много особености, а нерядко и предизвиква редица проблеми.
В много договори клаузата за неустойка се уговаря без краен срок, което води до нейното намаляване поради прекомерност. По принцип това правило е валидно само при гражданските договори – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. За разлика от тях, уговорената между търговци неустойка не може да се намалява поради прекомерност – чл. 309 ТЗ, което е логично следствие от особения статут на страните по сделката, тяхната завишена отговорност и познаването на пазара.
През последните години съдебната и арбитражната практика показаха, че уговарянето на неустойка в много случаи води до огромни размери на задължението на неизправната страна, които понякога дори надхвърлят неколкократно като размер основното задължение по договора (т.нар. „екзорбиталност на неустойката“). Това принуди длъжниците по редица дела да правят възражения за прекомерност на задълженията си по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват – чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. От посочените разпоредби, съдът следва да съобрази коя страна какво следва да установи в процеса. Указанията до страните следва да намерят отражение в изготвения по делото доклад, относно частта за разпределение на доказателствената тежест.
Отвори в PDF