www.ciela.net
Автор
Анотация
С разпореждане от 22.10.2015 г. на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано тълкувателно дело № 3/2015 г. на Гражданската колегия. Предмет на делото е да се отговори на следния правен въпрос: Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (1985 г. – отм.), респ. чл. 23, ал. 2 СК? Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика на ВКС, изразяваща се в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Така в Решение№ 313-2012-III г.о. на ВКС се приема, че споразумението между съпрузите обвързва страните относно прилагането на установената презумпция в чл. 19, ал. 1 СК (1985 г. – отм.), включително относно съсобствеността при равни квоти. Обратно, в Решение№ 205-2012-II г.о. и в Решение№ 9-2013-II г.о. на ВКС се възприема разбирането, че споразумението не може да бъде третирано като акт със сила на пресъдено нещо, т.е. като основание, което препятства възможността да бъде заявен и разгледан иск за частична трансформация на лични средства, касаещи квотите на бившите съпрузи в съсобствеността.
Поставеният по тълкувателно дело № 3/2015 г. въпрос провокира оживена дискусия в правната общност. Публикувани бяха и две статии по темата в специализирани правни списания(Цветанов, Ив. Някои разсъждения по предмета на тълкувателно дело № 3/2015 на ОСГК на ВКС. – сп. Норма, 2016, № 1, 24-49 и Марков, М. По въпроса за трансформацията на лично имущество. – сп. Собственост и право, 2016, № 2, 38-47). В тях авторите стигат до извода, че отговорът на поставения въпрос следва да бъде отрицателен, а именно, че иск за установяване на частична трансформация на лично имущество, предявен от бивш съпруг, би бил недопустим, ако в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях. В подкрепа на този извод авторите наред с други, подробно изложени съображения, изтъкват договорния характер на споразумението и квалификацията му като съдебна спогодба в частта, касаеща имуществените отношения макар и сключено по различен начин от нея с произтичащите от това последици. Без да отричам правилността и логиката на разсъжденията на двамата автори, струва ми се че поставеният по тълкувателно дело № 3/2015 г. въпрос, може да получи друг отговор, след като се вземат под внимание и други правни доводи. Изложението по-долу съдържа алтернативно мнение по предмета на тълкувателното дело и има за цел да разшири погледа върху поставения въпрос с цел ОСГК на ВКС да съобрази всички аргументи и да постанови възможно най-правилното и мотивирано решение за уеднаквяване на съдебната практика.
Отвори в PDF