Автор
Анотация
Недискриминацията се проявява като особено основно право и принцип, коригиращ упражняването на всички мислими права. Равният достъп до правата означава относително равни възможности за упражняване на правата при сходни положения. В заобикалящия свят непрекъснато се случват такива „де факто неравенства“, спрямо които правото не може да бъде безразлично. Те изискват определени подходи на въздействие, чиято оправданост може да бъде търсена в редица аспекти – рационално благополучие на обществото, достъп до права на засегнатите, солидарност, толерантност, търпимост, равенство и т.н
Исторически позитивните мерки винаги имат своя политически произход. Задължения за създаването на такива положения могат да бъдат открити в редица международни източници. От юридическа гледна точка проблемът е, че едновременно като изключения от правото на недискриминация и негови проявления позитивните действия са трудни за проконтролиране извън периметъра на националната държава.
Ключови думи
Равенство, право на недискриминация, защита от дискриминация, позитивни мерки.