Автор
Анотация
За първи път нормите, уреждащи опасния рецидив, са приети с влизането в сила на действащият НК през 1968 г. До тогава този институт не съществува в нашето право и този вид отношенията, свързани с него не са уредени.
За престъпленията, извършени в условията на опасен рецидив, законът предвижда по-строги санкции, което действа превантивно по отношение на членовете на обществото с оглед възпирането им от извършване на подобни престъпления. По-строгото наказване на лицата, извършили престъпление в условията на опасен рецидив освен, че цели да ги възпре от извършване на други престъпления, има за цел те да се поправят и превъзпитат към спазване на законите и обществените порядки.
Опасният рецидив по чл. 29 НК е вид рецидив и подвид на множеството престъпления. Наименованието му „опасен“ произтича от отчетената от законодателя „най-висока специфична обществена опасност, поради което се изисква съответен по-строг наказателноправен режим“
В статията подробно са анализирани предпоставките заприлагане правилата на опасен рецидивпо чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Разгледано е отношението между опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Предмет на разглеждане е и наказуемостта при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 НК.