www.ciela.net
Автор
Анотация
Предмет на разглеждане в статията е въпрос, който не е разрешаван еднозначно в съдебно-прокурорската практика: пречка ли е съществуващият съдебен контрол върху вече взета мярка за процесуална принуда за това, прокурорът сам, по силата на надзорната си процесуална функция в досъдебната фаза, да облекчи положението на обвиняемия, като отмени изпълняваната мярка, или я измени в по-лека (ако последната е мярка за неотклонение). Повод за подобен анализ ни дават често срещаните становища, че в хода на разследването прокурорът не е компетентен: а) да отменя или изменя в по-нисък размер взета на досъдебното производство спрямо обвиняемия гаранция, тъй като се касае до мярка за неотклонение, която подлежи на обжалване пред съд; б) да отменя еднолично мярката за неотклонение домашен арест” когато основанията за нейното действие са отпаднали, нито да я заменя с по-лека такава; в) да отмени взета от самия него забрана за обвиняемия да напуска пределите на Р.България; г) да отмени постановено от съд настаняване на обвиняемия за изследване в психиатрично заведение и т. н.
Съществуващите по очертаните примерни въпроси противоречия не са случайни, защото са заложени в самия закон. При част от мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда НПК изрично урежда правомощието на прокурора сам да ги отмени или измени, без да се прибягва до съдебна намеса. В други случаи са формулирани изрични правила, че обвиняемият може да поиска от съда отмяна (изменение) на изпълняваната принудителна мярка и не е споменато нищо за прокурорска компетентност в тази насока.
Отвори в PDF