Автор
Анотация
Предмет на изследване са отношенията, възникващи при обезпечаване на парично задължение чрез прехвърляне собствеността върху недвижим имот. Обоснована е тезата за нищожност на правно основание чл. 26, ал. 1 – противоречие със закона (императивната норма на чл. 152 ЗЗД, забраняваща уговарянето на обезпечение, различно от законоустановените) като различна от специфичния текст за нищожност поради привидност – правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Разгледани са различни схеми на правоотношенията: предварителен договор и договор за заем, договор за заем и упълномощаване за продажба, договор за заем и директна продажба. Анализират се правните средства за защита на длъжника в зависимост от вида на предявения иск и процесуалния му статут (на ответник по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД) или на ищец (по иск за обявяване нищожността на обезпечителната сделка). Място е отредено и на често срещаната клауза за обратно изкупуване. Проследени са правата на третите лица – преобретатели на имота от продавача-заемодател, както и възможностите на кредитор на длъжника по нищожната разпоредителна сделка да встъпи в правата му по реда на чл. 134 ЗЗД. Всички аргументи са подкрепени със задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, като са направени препратки и към правната теория.
Ключови думи
обезпечение, нищожност, кредитор, длъжник, недвижим имот, обратно изкупуване, трети лица.