www.ciela.net
Автор
Анотация
Съгласно приетата нормативна уредба в българското законодателство Предприятията за осигуряване на временна работа (ПОВР) предоставят услуга, по предоставяне на работна сила за временно ползване на предприятие ползвател (ПП). Това се осъществява, чрез изпращане на работници или служители, които са сключили трудов договор с ПОВР в ПП, за извършване на определената работа. Тази форма на предоставяне на работна сила е базирана на уникална „триъгълна форма на заетост”, която включва правоотношение, обвързващо трите субекта – работник или служител, ПОВР и ПП. На първо място възниква отношение между ПОВР и работника от една страна, което се обективира с подписването на писмен трудов договор. Втората правна връзка между ПОВР и ПП произхожда от търговски договор, който е с уникален предмет – предоставяне на работна сила. На последно място възниква отношението между работника или служителя и ПП, където на изпратения работник се възлага работа под ръководството и контрола му.
След въвеждането на тази форма на заетост в българското законодателство е наложително изследването на статута на субекта, свързващ работника или служителя и предприятието ползвател. Въвеждането на този нов субект в правната сфера в страната е извършено с измененията на Кодекса на труда, приети през 2012 г. и целят хармонизацията на българското с общностното законодателство.
Отвори в PDF