Автор
Ивайло Василев, Доц. д-р Люба Панайотова
Анотация
С разпореждане от 28.11.2016 г. на председателя на ВКС тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС е допълнено със следния въпрос: „Съставлява ли действие по налагане на запор изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка?“.
Настоящата статия има за цел да предложи отговор на този въпрос, като предостави анализ на плоскостта на две правоотношения. Първото е процесуалното отношение между взискателя и ЧСИ, в което взискателят дължи заплащането на такса за предприемане на действието по налагане на запор от ЧСИ. Второто е материалното отношение между взискателя и длъжника по повод на отговорността за разноски, в което длъжникът има задължението да възстанови таксите на взискателя по изпълнителното дело.
Ключови думи
такси, разноски, ТТР към ЗЧСИ, налагане на запор, вземания на длъжника, банкови сметки, чл. 79 ГПК, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК.