Автор
Анотация
Икономиката на България има все по-тясна интеграция с тази на ЕС, поради което се забелязва значително увеличение на командироването на работници и служители от български работодатели в други държави членки. Правилното разбиране на законодателството в тази насока е от съществено значение за предприятията, които по този начин ще могат да се конкурират на общия пазар. Последните изменения на Кодекса на труда имат за цел регулация на режима на командироването по начин, който ще отговаря на изискванията на ЕС.
С новите изменения на Кодекса на труда от декември 2016 г. се приеха промени в режима на командироването в българското законодателство. С промените се отмениха текстовете на чл. 121, ал. 3, 4 и 5 от КТ, които уреждаха по неясен начин командироването в рамките на предоставяне на услуги и създаваха затруднения в практиката. С новоприетият текст на чл. 121а КТ се транспонира изцяло законодателството на ЕС относно командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Това налага разясняване на различните режими на командироване и изясняване на понятията използвани от законодателя в тази връзка.