Автор
Анотация
Настоящата статия фокусира вниманието на читателя върху ролята на самопризнанието в наказателния процес и в частност в диференцираните производства – съкратено съдебно следствие и решаване на делото със споразумение, както и върху някои други институти, уредени в процесуалния кодекс.
Анализът има за цел да изясни дали и доколко са обезпечени гаранциите обезпечаващи правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, когато същото реши да направи самопризнания пред съответния орган.
Статията предлага необходимият набор от факти, въз основа на които може да се прецени дали резултатът, който законодателят преследва при използването на специални разузнаватели средства и разпит пред съдия в досъдебното производство влизат в съприкосновение със стандартите за справедливо правосъдие и с минималния комплекс от права, които държавата трябва да предостави на всяко лице, срещу което е повдигнато наказателно обвинение.
Ключови думи
самопризнание, специални разузнавателни средства, наказателен процес, право на защита, обвиняем