www.ciela.net
Автор
Анотация
Предмет на разглеждане в статията е неприкосновеността на личността като основна процесуална гаранция за правото на защита. Неприкосновеността на личността е твърдо установен конституционен принцип (чл. 30 КРБ), възприет безусловно в Европейската конвенция за защита правата на човека (чл. 8 ЕКЗПЧ) и се отнася до същността на концепцията за защита правата на човека. Пренасяйки идеята на чл. 30 от Конституцията в наказателния процес – чл. 17, ал. 1 НПК постановява, че спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в кодекса.
Процесуалната принуда може да се отнася до мерките за процесуална принуда по глава седма НПК (мерки за неотклонение, отстраняване от длъжност на обвиняемия, настаняване за изследване в психиатрично заведение, обезпечителни мерки по отношение предявен граждански иск, принудително довеждане, глобата и конфискацията, забрана за напускане на страната), но също така до способи за събиране и проверка на доказателствени материали (освидетелстване, претърсване и изземване).
В статията са откроени специфичните особености на принудата в наказателния процес.
Отвори в PDF