www.ciela.net
Автор
Анотация
В статията са разгледани дискусионните въпроси относно начина, по който следва да се квалифицира трудът на военнослужещите, положен над нормативно определения при „носене“ дежурства. За целта са изследвани проблемите относно вида на отчитането на служебното време на военнослужещите, полагащи дежурства, както инцидентно, така и когато те са назначени специално с тази цел. След като е анализирана противоречивата съдебната практика на Върховният касационен съд по тези въпроси, е обоснована тезата, че тъй като става въпрос за положен извънреден труд, а не е налице удължено служебно време, на военнослужещите в случая се дължи изплащането на допълнително възнаграждение, състоящо се от две съставни части. Изследван е моментът на възникване на вземането за това допълнително възнаграждение за извънреден труд, както са разгледани и въпросите от кой момент изпада в забава органът по назначаването по отношение на това вземане, съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за посоченото вземане.
Ключови думи
военнослужещ, служебно правоотношение, извънреден труд, удължено служебно време, нормативно определен труд, сумирано изчисляване на служебното време, допълнително възнаграждение, дежурство, вземане за заплащане на извънреден труд, погасителна давност.
Отвори в PDF