www.ciela.net
Автор
Анотация
Предмет на разглеждане в статията е въпросът за добрите нрави.
В разпоредбата на чл. 9 ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Ако е налице накърняване на добрите нрави, то договорът ще бъде нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правилото намира съответно приложение и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД).
Как следва обаче да се определи съдържанието на добрите нрави, кога прекрачването им води до нищожност на сделката?
Отвори в PDF