www.ciela.net
Автор
Анотация
Доктрината приема, че в административния процес инцидентният (косвеният) контрол, т.е. игнориране на административните актове, е допустим спрямо всички непотвърдени от съд нищожни и материално незаконосъобразни административни актове. Приема се, че зачитането на един нищожен или материално незаконосъобразен акт за законосъобразен ще има „ефекта на доминото“ и може да доведе както до издаването на други незаконосъобразни актове, базирани на него, така и до създаване на незаконосъобразна практика на административния орган и на съда.
Съдебната практика има колебание, дали може да се прави инцидентен контрол върху унищожаемите административни актове, като напоследък в практиката на ВАС започваше да преобладава разрешението, че инцидентен контрол върху непотвърдените от съд административни актове е възможен, само ако тези актове са нищожни. Нещо повече – има съдебни решения и то най-нови, където се поддържа, че няма смисъл от инцидентен контрол в административния процес, защото „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан.“
Именно това провокира автора на настоящата статия да обоснове позицията си относно възможността в административния процес да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност на административните актове.
Отвори в PDF