www.ciela.net
Автор
Анотация
В студията е анализирана правната природа на задълженията на страните по трудов договор за обучение по време на работа по чл. 232, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Аргументирана е тезата, че в случая се касае за предвидени в закона факултативни престации за изпълнение с нещо друго от първоначално установеното задължение. В тази връзка е направено разграничение с юридическата отговорност при неизпълнение на договора, с алтернативните престации, с даването вместо изпълнение и с неустойката. Така бива обоснован изводът, че законодателят е регламентирал специални основания, съответно субективни преобразуващи права на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по време и/или след приключване на обучението по чл. 230 от Кодекса на труда. Разгледани са и особеностите, които разкрива прекратяването на трудовия договор при провеждането на дуално обучение.
Ключови думи
трудов договор за обучение по време на работа, срочен трудов договор за определено време, субективно потестативно право на прекратяване на трудовия договор срещу парично плащане, факултативни престации (facultas alternativa), необезщетително плащане, вреди, форфетерно определяне на размера на плащането, дуално обучение
Отвори в PDF