www.ciela.net
Автор
Анотация
Правната уредба на обезпечителното производство съгласно част четвърта от Гражданския процесуален кодекс провокира множество въпроси в практиката. По част от спорните въпроси е налице задължителна съдебна практика на Върховен касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно - Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.
При прилагането на разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК относно обжалването на определението, постановено по допускане на обезпечение на (бъдещ) иск, съгласно която:
„Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3."
възниква въпросът:
„От кога започва да тече срокът за обжалване от ответника на определението за допускане на обезпечение по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК?" с оглед на различните практически възможни варианти за узнаване относно наложената обезпечителна мярка.
Отвори в PDF