Автор
Анотация
Статията разглежда практиката на част от съдиите по вписванията да изискват представянето на декларация по чл. 264 от ДОПК при вписването на законна ипотека. Разгледан е въпросът: как лицата, които по закон имат право да впишат законна ипотека да се снабдят с тази декларация, при все че за учредяване на законна, за разлика от договорна ипотека, не е необходимо волеизявление от страна на ипотекарния длъжник, напротив, вписването на законната ипотека е едностранен акт на кредитора и действително ли изискването на такава декларация, макар да съответства на буквата на закона, отговаря и на духа на същия? Доколко отказите на съдиите по вписванията в гореописаната хипотеза са правомерни, респ. следва ли същите да бъдат отменени като незаконосъобразни и да бъде указано извършване на вписването? Разработката цели да представи съществуващата и понастоящем противоречива съдебна практика относно необходимостта от представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК при вписване на законна ипотека.
Ключови думи
законна ипотека, съдия по вписванията, отказ, съделител, декларация, ДОПК