www.ciela.net
Автор
Гл. ас. д-р Цветелина Димитрова
Анотация
Концепцията за стопанската непоносимост и непреодолимата сила се свързва с появата на непреодолими събития, които правят изпълнението на определено договорно задължение несправедливо и недобросъвестно или изцяло невъзможно. В българския правен ред, стопанската непоносимост е нормативно закрепена в чл. 306 от Търговския закон (ТЗ), а непреодолимата сила намира позитивноправно уредба в чл. 307 ТЗ. Фактът, че договор е сключен между български търговски дружества на територията на Република България и/или, че изпълнението на определени договорни задължения е на територията на Република България, не означава автоматично, че при възникването на непреодолими събития, приложение ще намерят именно нормите на чл. 306 ТЗ, респективно чл. 307 ТЗ. Това е така, защото с развитие на глобализацията, договорите все по-често се сключват между субекти с различна националност, а самите задължения се изпълняват на територията на различни държави. С други думи, тогава, когато някой от съществените елементи на договорното правоотношение "пресича" границите на една държава, е налице договор с международен елемент, който попада в предмета на уредба на международното частно право, респективно: поставя се въпросът за приложимото към договора право.
В литературата обстойно са изследвани различните концепции за извинително неизпълнение на договорните задължения и освобождаването от отговорност за неизпълнение - независимо дали обозначени като форсмажор, непоносимост, невъзможност на престацията и пр. Липсва обаче самостоятелно изследване на този въпрос от гледна точка на международното частно право. Ето защо, този анализ се фокусира върху проблема за стопанската непоносимост и непреодолимата сила от гледна точка на международното частно право. Доколкото "стопанска непоносимост" и "непреодолима сила" са национални правни понятия, по примера на проф. DiMatteo, в тази статия е използвано събирателното понятие "извинително неизпълнение".
Изследването цели да отговори на въпроса правилата за извинително неизпълнение на договорни задължения на кой международен източник, респективно: от правния ред на коя държава се прилагат спрямо задълженията в договорите с международен елемент в случаите, в които страните не са уговорили изрично клаузи за изменение на задължения при настъпване на определени обстоятелства (клаузи относно случаи на крайно затруднено положение или още клауза за "негативна материална промяна"), нито са включили в него материалноправно препращане към недържавен източник, който съдържа нарочна уредба на въпроса.
Отвори в PDF