Автор
Анотация
Докладът е свързан с института „доброволно предаване“, регламентиран в чл.159, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)и мястото му в досъдебното производство. По своя характер доброволното предаване се използва предимно в досъдебното производство и представлява процесуално действие. В тази връзка доброволното предаване може да бъде определено като писмено доказателствено средство по смисъла на чл.127, ал.1 от НПК. Настоящият доклад представя практическата полза от използването на този институт, както и някои проблеми, които възникват пред органите на досъдебното производство във връзка с прилагането му в първия стадий на досъдебното производство – „разследване“.
Ключови думи
досъдебно производство, разследване, писмено доказателствено средство