Автор
Анотация
Първата част на статията разглежда основните доктринални възгледи за приложното поле на пороците на волята в областта на гражданското право. Пороците са от различен вид, като техният минимален брой е три – това са грешката, измамата и заплашването. Класическото мнение гласи, че съществуването на всеки един от тях обуславя една и съща правна последица - унищожаемост на договора.
Авторът изследва основните тенденции на вероятното разширяване на приложното поле (или на правните последици) на пороците на волята. Той анализира различни позиции и стига до заключението, че българската доктрина споделя класическото становище относно на приложното поле на пороците на волята.
Второ, изследването обръща внимание върху теориите на пороците на волята и проверява приемливостта им върху българския законов "каталог" с пороци на волята. Основният резултат от тази точка на анализа е заключението, че нашата национална доктрина не е изработила стройно учение на пороците на волята. Независимо от това, тя застъпва психологически възгледи за обосноваване на пороците на волята.
В допълнение, авторът анализира общите характеристики на пороците на волята, изведени от националната гражданскоправна доктрина. Въз основа на тях той прави опит за определение на същото правно понятие.
В изследването е използвана основната чуждестранна и местна литература по темата, както и натрупаната по-нова съдебна практика у нас.
Ключови думи
порок на волята, унищожаемост, договор, съглашение