ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ТЕОРИИ И ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО „ПОРОК НА ВОЛЯТА” ПРИ ДОГОВОРИТЕ

Автор

Гл. ас. Ангел Шопов

Анотация

Първата част на статията разглежда основните доктринални възгледи за приложното поле на пороците на волята в областта на гражданското право. Пороците са от различен вид, като техният минимален брой е три – това са грешката, измамата и заплашването. Класическото мнение гласи, че съществуването на всеки един от тях обуславя една и съща правна последица - унищожаемост на договора.

Авторът изследва основните тенденции на вероятното разширяване на приложното поле (или на правните последици) на пороците на волята. Той анализира различни позиции и стига до заключението, че българската доктрина споделя класическото становище относно на приложното поле на пороците на волята.

Второ, изследването обръща внимание върху теориите на пороците на волята и проверява приемливостта им върху българския законов "каталог" с пороци на волята. Основният резултат от тази точка на анализа е заключението, че нашата национална доктрина не е изработила стройно учение на пороците на волята. Независимо от това, тя застъпва психологически възгледи за обосноваване на пороците на волята.

В допълнение, авторът анализира общите характеристики на пороците на волята, изведени от националната гражданскоправна доктрина. Въз основа на тях той прави опит за определение на същото правно понятие.

В изследването е използвана основната чуждестранна и местна литература по темата, както и натрупаната по-нова съдебна практика у нас.

Ключови думи

порок на волята, унищожаемост, договор, съглашение

Отвори в PDF