Автор
Анотация
Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният предмет на съдебния процес. Правната доктрина приема, че косвен съдебен контрол може да бъде упражняван в наказателния (включително административнонаказателния), гражданския и в административния процес. За целите на настоящата статия обаче фокусът е насочен единствено към проявлението на косвения съдебен контрол в административния процес. Същината на тази статия е съсредоточена върху производствата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица по Глава XIот Административнопроцесуалния кодекс, но конкретно върху една специфична възможност за реализиране правото на обезщетение, а именно: когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт – чл. 204, ал. 3 от АПК. Ударението е поставено върху дейността на съда, пред който е предявен искът за обезщетение за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт, по установяване незаконосъобразност на акта и нейното естество. В заключение, след анализ на относимата съдебна практика, е даден отговор на въпроса: Съставлява ли косвен съдебен контрол дейността на съда по установяване незаконосъобразност на акта в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК?
Ключови думи
косвен съдебен контрол, административен процес, вреди, иск, обезщетение, незаконосъобразност, преценка, мотиви, преюдициален