www.ciela.net
Автор
Анотация
Статията анализира правомощията на българските съдилища при противоречие между националното законодателство и правото на ЕС по чл. 150, ал. 2 от КРБ. Националните съдилища са длъжни служебно да проверяват съответствието на приложимите норми с правото на ЕС и при установено противоречие да ги оставят неприложени, без да сезират Конституционния съд (КС). Това произтича от принципите за примат, пряк ефект и съответстващо тълкуване на правото на ЕС. КС не е компетентен да оценява съответствието на законите с правото на ЕС, а само с Конституцията. В конкретен случай съдът в Свиленград неправилно е сезирал КС, вместо самостоятелно да остави противоречащата норма неприложена. Нарушаването на правото на ЕС не е автоматично нарушение на Конституцията, освен ако не засяга чл. 5, ал. 4 от КРБ.
Ключови думи
КС, ПЕС, ЕС
Отвори в PDF