Автор
Анотация
Статията анализира правото на устен и писмен превод в наказателното производство в България, като изследва съответствието между националното законодателство и изискванията на европейската Директива 2010/64/ЕС. Подчертава се значимостта на това право за осигуряване на справедлив процес и равнопоставеност на обвиняемите, независимо от езиковите им умения.
Ключови думи
право на устен и писмен превод; обвиняем; право на защита; справедлив процес; гаранция