Автор
Анотация
Статията разглежда административноправния режим на автоматизираните системи за вземане на решения и на системите с изкуствен интелект (ИИ), използвани в административното производство и процес. Авторът разграничава машинните системи, базирани на правила, от самообучаващите се системи и илюстрира ползите и рисковете от тях с чуждестранна и българска практика (интернет съдилищата в Китай, SyRI, iBorderCtrl, системата за прием в детските градини на Столична община, електронните фишове). Анализира се Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за ИИ) – неговите принципи, рисковият подход (забранени практики, високорискови системи и системи със задължения за прозрачност), предварителният и последващият контрол, както и защитата на засегнатите лица. Обосновава се, че актовете на нотифициращите органи и решенията, взети въз основа на високорискови системи с ИИ, са индивидуални административни актове, които могат да се обжалват по АПК. Авторът критикува Акта за ИИ като прекалено детайлен и ограничаващ, тъй като води до свръхрегулация и неконкурентоспособност на ЕС. Затова той препоръчва България да не приема отделен закон за ИИ, а да прилага АПК.
Ключови думи
изкуствен интелект; автоматизирани системи за вземане на решения; Акт за ИИ; високорискови системи с ИИ; административен процес


www.ciela.net


Отвори в PDF