Автор
Анотация
Ролята на „посредника”, който препредава информацията между творци и ползватели не винаги е била съществена в исторически аспект.
Интернет промени коренно ситуацията. Човечеството за първи път може евтино, бързо и твърде лесно да получи интересуващата го информация. Посредникът между правоимащия и обществото придоби доминиращо и първостепенно значение в извършване на този обмен на знание, а връзката му с обикновения потребител стана по-силна от когато и да е.
Дейността на интернет посредника (ИП) води и до значителни негативи. Средата, която те управляват, гъмжи от различни по характер и вид нарушения в авторското право и правото на търговска марка. Неоторизираният достъп до произведения без санкцията на техния правоимащ е на практика неограничен, понякога и благодарение на условията, създадени от ИП. По същия начин нарушенията в правата върху търговска марка са несъизмерими с „конвенционалните” нарушения в „материалния” свят, предвид обхвата и разпространението на дадено деяние в дигиталната среда. Така отговорността на ИП за нарушения, извършени от техните потребители се превърна в един от най-дискутираните и „горещи” въпроси в международен и европейски мащаб. Темата е необятна и естествено, не може да се обхване от една статия, книга или дори поредица от книги. По тази причина настоящата статия ще направи единствено кратък обзор на международното и европейскообщностно законодателство, имащо отношение по темата.
Ключови думи
интернет посредник, отговорност, ТРИПС, Световната организация за интелектуална собственост, АСТА, Харта на основните права на ЕС, ДФЕС, Директива 2000/31/ЕО, Директива 2001/29/ЕО, Директива 2002/58/ЕО, Директива 2004/48/ЕС