www.ciela.net
Author
Annotation
Актуалният правен проблем, който се поставя в статията е за възможността за удовлетворяване и правния статус на кредитор, обезпечен с особен залог върху вземане на обявената в несъстоятелност банка към трети, задължени към нея лица, като третите задължени лица са извършили прихващане срещу вземанията, предмет на особения залог със свои насрещни вземания срещу обявената в несъстоятелност банка.
Този въпрос се поставя в практиката в Решение № 41 от 24.04.2017 г. на УС на ФГВБ, постановено в производството по несъстоятелност, открито за КТБ и обявено в търговския регистър с вписване № 20170425173051 по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност).
Анализът на цитираните разпоредби е провокиран от обстоятелството, че в посоченото решение на ФГВБ, с което е одобрена сметката за разпределение, изготвена от синдика е прието, че когато кредитор, обезпечен с особен залог върху вземане на обявената в несъстоятелност банка към трети, задължени към нея лица, като третите задължени лица са извършили прихващане срещу вземанията, предмет на особения залог със свои насрещни вземания срещу банката “погасителният ефект на прихващането на практика води до погиване на обезпечението“ (стр. 23, абзац 2 и стр. 29, абзац 1 от Решение № 41 от 24.04.2017 г. на УС на ФГВБ). Поради тази причина ФГВБ (без да са посочени конкретни правни норми) е отхвърлил тезата за „преобразуване“ на правото на кредитора с особен залог върху погасените чрез прихващане вземания на банката в привилегия върху имуществото на банката.
Такова разбиране, според автора противоречи на същността на особения залог върху вземания на залогодателя към трети задължени към него лица, същността на прихващането като способ за погасяване на две насрещни задължения, на изричния текст на чл. 5 ЗБН, в който изрично е постановено, че „Кредиторите на банката запазват в производството по несъстоятелност правата по дадените обезпечения“, на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗОЗ, чл. 16, ал. 1 и 3 ЗОЗ, във връзка с чл. 612, ал. 2, изр. 2 ТЗ.
PDF