Author
Prof. Valentina Popova, PhD, Prof. Metodi Markov, LL.D.
Annotation
Нормата на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) предвижда, че прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Вече са постановени редица решения на СГС и САС по искове на синдиците на обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от длъжници на банката, придобили чрез цесия вземания срещу банката с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Практиката не е последователна, а е белязана от известни противоречия, които заслужават коментар.
Вниманието на авторите е съсредоточено върху случаите, в които сключването на договорите за цесия, уведомяването на банката за тях и изявленията за прихващане са извършени в периода 20.06.2014 – 05.11.2014 г., т.е. след поставяне на банката под специален надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и преди УС на БНБ с Решение № 138 от 06.11.2014 г. да отнеме лиценза на банката на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ)
Заслужава да се отбележи, че по въпроса за приложимата редакция на ЗБН за прихващанията, извършени през посочения период се приема правилното и законосъобразно виждане, че е тази, която е действала преди неговото изменение, публикувано в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г. Въпросът е от значение, въпреки че чл. 59, ал. 3 ЗБН не претърпя промяна с това изменение на закона, но бе променена ал. 1 на чл. 59 ЗБН.