Author
Chief Asst. Prof. Hristo Banov
Annotation
В статията е направено разграничение между подобни, а оттам и изглеждащи като съчетаеми от гледна точка на настъпващите от тях правни последици основания за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по повод провеждането и/или успешното приключване на обучение по време на работа. Всяко от специфичните основания за прекратяване на това трудово правоотношение - както едностранно на работника (служителя) (чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда), така и от работодателя (чл. 232, ал. 2 от Кодекса на труда) - поотделно е съпоставено със сходни фактически състави на предвидени в закона прекратителни основания, осъществяването на които обаче води до невъзможност за пораждане на парично задължение по чл. 232, ал. 2 или ал. 3 от Кодекса на труда. Тъй като посочените разпоредби предвиждат самостоятелно прекратително основание, то и съпоставяните с него основания на практика са взаимоизключващи се.
Keywords
трудов договор за обучение по време на работа, срочен трудов договор за определено време, субективно потестативно право на прекратяване на трудовия договор срещу парично плащане, дисциплинарно уволнение, общи основания, обезщетение