ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО Чл. 232 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА И НА ДРУГИ ОСНОВАНИЯ

Автор

Гл. ас. Христо Банов

Анотация

В статията е направено разграничение между подобни, а оттам и изглеждащи като съчетаеми от гледна точка на настъпващите от тях правни последици основания за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по повод провеждането и/или успешното приключване на обучение по време на работа. Всяко от специфичните основания за прекратяване на това трудово правоотношение - както едностранно на работника (служителя) (чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда), така и от работодателя (чл. 232, ал. 2 от Кодекса на труда) - поотделно е съпоставено със сходни фактически състави на предвидени в закона прекратителни основания, осъществяването на които обаче води до невъзможност за пораждане на парично задължение по чл. 232, ал. 2 или ал. 3 от Кодекса на труда. Тъй като посочените разпоредби предвиждат самостоятелно прекратително основание, то и съпоставяните с него основания на практика са взаимоизключващи се.

Ключови думи

трудов договор за обучение по време на работа, срочен трудов договор за определено време, субективно потестативно право на прекратяване на трудовия договор срещу парично плащане, дисциплинарно уволнение, общи основания, обезщетение

Отвори в PDF