СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА В КОНСТИТУЦИОННОПРАВНАТА ТЕОРИЯ И В ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГ

Автор

Гл. ас. д-р Петър Илиев

Анотация

Свободата на религията и вероизповеданията се прогласява и гарантира от Конституцията на Република България (чл. 13 и чл. 37). Съгласно чл. 13 от Конституцията вероизповеданията са свободни, а религиозните институции са отделени от държавата. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Чл. 37 от Конституцията също е релевантен по отношение на свободата на религията и вероизповеданията. Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

В статията е разгледана практиката на Конституционния съд на Република България по въпросите на свободата на религията и вероизповеданията.

Ключови думи

право, религия, толерантност, Конституционен съд

Отвори в PDF