Автор
Анотация
Настоящата статия разглежда развитието на концепцията за паневропейска електронна идентификация (взаимоизползваема и взаиморазпознаваема система за електронна идентификация), която ще улесни предоставянето на трансгранични електронни услуги в рамките на ЕС. В процеса на развитие на тази концепция, условно могат да бъдат обособени два периода.
Първият период се характеризира с усилията на ЕК да координира действията на държавите членки, като акцентът е поставен върху техническата съвместимост между националните схеми за идентификация на държавите членки. Този подход се оказва неуспешен, поради което Европейската комисия го променя, като преминава от препоръки към държавите членки, към нормативен акт с пряко приложение. През 2012 г. е публикувано Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, с приемането на който държавите членки ще бъдат задължени да приемат и признават не само електронните подписи, но и способите за идентификация, издавани от другите държави членки, ако отговарят на определени условия.
Ключови думи
паневропейска система за електронна идентификация, препоръчителни актове, нормативни актове, компетентност на ЕС