www.ciela.net
Автор
Анотация
С акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК традиционно се установяват задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства, тъй като тези задължения се изчисляват на база декларирани данни, въз основа на които се формира размерът на публичните общински вземания.
В чл. 109, ал. 1 ДОПК е предвидено следното правило, което се дефинира като преклузивен срок: Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Като се има предвид, че декларациите за придобиване на имот (чл. 14 ЗМДТ), както и тези по чл. 54 ЗМДТ за притежавано моторно превозно средство се подават веднъж, след настъпване на определен фактически състав (покупка на облагаем имот, наследяване на моторно превозно средство), а не всяка година, то се поражда интерес да се отговори на въпроса: Относимо ли е правилото на чл. 109, ал. 1 при установяване на задължения с акт за установяване на задължения по декларация? И второ: Дори да се приеме, че правилото се отнася и за подадените декларации по чл. 14 и 54 от ЗМДТ, то до каква степен на недействителност води този порок? Т.е. дали издаденият акт ще е унищожаем, или ще е нищожен?
Ключови думи
данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци, данък върху превозните средства, установяване на задължения за данъци, акт за установяване на задължения
Отвори в PDF