Автор
Анотация
В статията са анализирани механизмите за защита от повторна виктимизация на пострадалия от престъпление от частен характер, които действащото българско законодателство предвижда. Представени са аргументи за становището, че е налице съществена опасност от предприемане на противоправни действия от подсъдимия спрямо частния тъжител, произтичаща от осъществяваното срещу първия наказателно преследване. Констатирано е, че тези механизми са недостатъчни и не съответстват на изискванията, закрепени в множество международноправни актове и актове на Европейския съюз. Обосновани са две предложения de lege ferenda – за включване на частния тъжител в кръга на лицата, които могат да получат защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и за установяване на приложимост на всички мерки за процесуална принуда и по наказателните дела от частен характер.
Ключови думи
повторна виктимизация, пострадал от престъпление от частен характер, защита от повторна виктимизация на участниците в наказателното производство, частен тъжител, наказателни дела от частен характер