Автор
Анотация
Резюме:Настоящата статия засяга темата за съдимостта и възможността да се практикува юридическа професия[1] в Република България. Тема - табу сред юридическата общност, защото липсата на присъда се приема като доказателство за положителни нравствени качества и черти на характера. Мит, развенчан в годините на прехода от всички юридически професии. Задълбочено ще анализирам ситуацията в страната, съпоставяйки нашите изисквания за прием на юристи в системата на правосъдието, със системите на други представители на континенталната правна система и със представители на системата на общото право. Ще погледна идеята за премахване на изискването за липса на съдимост и през призмата на психологията, но най-вече ще покажа и различна гледна точка за съдебната система.
[1] „юридическа професия“,като обобщаващо понятие, макар и с известно приближение, за съдиите, прокурорите,следователите, адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители вкачеството им на длъжностисвързани със съдебната система и регулирани от специални закони. Възприемането на това понятиетук е повече заудобство и краткост.
Ключови думи
съдебна система, съдимост, права, адвокати, практикуване, юридически професии, правоспособност, реабилитация, присъда