www.ciela.net
Автор
Анотация
Статията изследва правния статут, управлението и функциите на Гаранционния фонд по Кодекса за застраховането като фондова структура за обезщетяване на вреди от пътнотранспортни произшествия, при които отговорният водач няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Разгледани са органите на фонда — Съвет, Управителен съвет и изпълнителни директори — както и информационният регистър, чиято достоверност е от решаващо значение за доказателствената тежест на пострадалите при пряк иск срещу застрахователя. Специално внимание е отделено на Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, което приема, че договорът за „Гражданска отговорност“ се прекратява независимо от вписването в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не се освобождава от отговорност спрямо увреденото лице при неизпълнение на това задължение. Анализирани са основанията за плащане от Фонда за незастраховани МПС, процесуалните предпоставки за допустимост на иск срещу фонда и суброгационните му права срещу делинквента и превозвача. Авторът отправя критика към несъгласуваността между чл. 493, ал. 2 и чл. 557, ал. 1 от КЗ и към терминологичното използване на „обезщетение“ при личната застраховка „Злополука“ на пътниците.
Ключови думи
Гаранционен фонд; Фонд за незастраховани МПС; задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; Кодекс за застраховането; информационен регистър
Отвори в PDF