www.ciela.net
Автор
Проф. д-р Анелия Мингова, Доц. д-р Камелия Цолова
Анотация
В статията се предлага анализ на две от последните изменения и допълнения в ГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.). Едното се отнася до разпоредбата на чл. 104, т. 6, която създава нова хипотеза, обуславяща родовата подсъдност на окръжния съд: относно исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, родово подсъден на окръжния съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Другото предвижда забрана за съда да разделя съединените искове, когато между техните предмети има връзка, освен когато подлежат на разглеждане по реда на различни производства (чл. 210, ал. 2, изр. 2-ро).След критичен анализ на смисъла и съдържанието на новите разпоредби се предлага изводът, че разглежданите изменения на ГПК могат да бъдат споделени като навременни, вътрешно-съгласувани, и нужни за ефективността на исковата защита, ако правилото на т. 6 в чл. 104 ГПК визира родовата подсъдност на окръжния съд не само в хипотезите на първоначално съединяване по почин на ищеца, а при всички видове и форми на съединяване на искове, но само когато е налице връзка между предметите на отделните искове и то при условие, че първоначалният (или обуславящият) иск е родово подсъден на окръжния съд. Така тази промяна в критериите за родовата подсъдност би била съответстваща на установената в закона нейна роля като процесуална предпоставка и би се запазил балансът с другите условия за допустимост на производството и приложимост на свързаните с нея процесуални институти при разглеждане на делата. Така би се постигнала съгласуваност и с новата навременна и полезна забрана за разделяне на съединените искове от съда, когато между тях има връзка. Изискването за еднаквост на съдопроизводствения ред при прилагането и на двете нови разпоредби също би следвало да се ограничи до хипотезите, при които между съединените дела няма връзка.
Ключови думи
ГПК, подсъдност, родова подсъдност, граждански дела, разделяне на делата
Отвори в PDF