Автор
Анотация
Студията представя анализ на законодателната уредба, регулираща резидентната грижа за деца в Република България, и съобразяването ѝ с международните стандарти. Изследването анализира Насоките на ООН за алтернативна грижа, обсъдени в светлината на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. Специално внимание е отделено на чл. 3, чл. 9 и чл. 20 КПД, които акцентират върху правото на детето да расте в семейна среда и задължението на държавата да гарантира подходящи грижи при извеждане извън семейството. Обоснова се, че услугата за резидентна грижа е последна възможност и прилагането ѝ е обвързано със съдебен контрол и периодично преразглеждане. Анализирани са гаранциите срещу неоправдано оставане в резидентна грижа, забраната за дискриминация и ролята на Дирекция „Социално подпомагане“. Статията подчертава необходимостта от хармонизиране на националните срокове за преглед на настаняването с международните стандарти относно закрилата на детето.
Ключови думи
резидентна грижа, закрила на детето, деинституционализация, най-добър интерес на детето, реинтеграция, алтернативна грижа, права на детето


www.ciela.net


