ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ОГРАНИЧЕНИЕТО НА СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ ПО ЧЛ. 164, АЛ. 1, Т. 3, ПРЕДЛ. ВТОРО ОТ ГПК СПРЯМО ЛИЦАТА

Статията изследва персоналния обхват на ограничението за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК – спрямо кои лица важи забраната за доказване на договори над 5000 лв. Авторката приема, че ограничението се прилага само между страните по договора и техните универсални/частни правоприемници, но не и спрямо трети лица, като редът по чл. 190 и чл. 192 ГПК е приложим само при определени условия. Разгледан е и спорният въпрос дали правоприемниците следва да се третират като трети лица, като авторката застъпва тезата, че те са обвързани от материалноправното положение на своя праводател. Забраната не се прилага за договори между съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен, но не обхваща фактическите съжители по аналогия, тъй като нормата е изключение и подлежи на стриктно, а не разширително тълкуване. Заключението е, че забраната не е абсолютна и може да отпадне при изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК.