СТОЙНОСТТА НА ДОГОВОРА КАТО КРИТЕРИЙ ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ ПО ЧЛ. 164, АЛ. 1, Т. 3, ПРЕДЛ. ВТОРО ОТ ГПК

Статията анализира критерия „стойност на договора" по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК, който ограничава допустимостта на свидетелски показания за доказване на неформални договори над 5000 лв. Авторката проследява историческото развитие на прага – от ЗГС през 1930 г., през множество изменения на ГПК (отм.), до фиксирането му на 5000 лв. с приемането на действащия ГПК през 2007 г., откогато не е актуализиран въпреки инфлацията. Разгледани са различни доктринерни становища за реформа, включително предложение за обвързване с прага по Закона за ограничаване на плащанията в брой (10 000 лв.), което авторката отхвърля поради различните законодателни цели на двата закона. Като алтернативен подход се посочва възприетият в наказателното право критерий, обвързан с минималната работна заплата, вместо фиксирана абсолютна сума. Заключението е, че е необходима законодателна промяна, съобразена с текущата икономическа обстановка в страната.